Дъхава съм, още топла,
с аромат на морски нощи.
И погалиш ли ме, гладка,
а целувката е сочна, сладка...
Разноцветно се усмихвам,
плодовито ти намигвам,
лятото отмина вече,
и изглежда,че затихвам...
Само че си ти обречен
във сърцето, с мене, Вихра!
Сякаш ябълки опекох,
сладък сок - шира от грозде,
мушмули в торба и тиква,
с нощните листа предрекох...
Дъхава съм, и пикантна,
но гореща за един съм,
няма втори, на константа
ще чертая йероглифи...
Щом си тръгна,не повтарям.
Ще се видим след девятка.
Кой ще знае как затварям
и отварям си душата...
© И.К. Всички права запазени