Заключен дом
Едно огнище незапалено остана,
дори и въгленче не свети там,
из въздуха витае пустота голяма
и подът с килим от пепел е застлан.
В ъглите паяци плетат си мрежи,
лъчите спират се о мръсните стъкла,
сълза очите ми премрежи...
с теб тук някога си бяхме у дома.
И всичко беше толкова различно -
градината, изпъстрена с цветя,
бе някакси епично, романтично, ...