8.12.2007 г., 13:05 ч.
Заключен храм
Прибирам се във своята обител,
в храма на свещена самота.
В света ви съм единствен жител.
Неразбрана и отхвърлена! Сама!
Не съм ли аз единствена нормална
във вашия безумно скучен ад,
с едничката ви истина банална
за вечния и мъдър кръговрат!
Че кой на мъдрост ви научи?
Кого ще сочите с виновен пръст?
Светът жесток ще ви поучи
пред светлия и вечен Божи кръст!
Пред Него вий се големейте!
Пред Него викайте, ругайте с глас!
Но моля ви, пред мен недейте -
сърцето ми заключи се за вас!
© Иринка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Разкошно стихотворение, лее се.
Поздравявам те, Ирина! -
Всеки понякога се чувства неразбран и отхвърлен,мила!Надявам се и при теб да е временно!Инъче е хубаво това,което си написала!Поздрави от мен!
-
Браво!
Може би уединението е най-доброто място при това което ни заобикаля!
Браво! -
Дай ключа!Не оставай сама!
Малко си бясна на някого,
но мисля,че ще ти мине!
Хубав стих!Браво! -
Без думи!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Рядко срещан талант! Особно на тази възраст!