Душата –
Бог е заключил
всичките и тайни
в телесната обвивка.
Ключът прибрал
в небесната обител.
Сам Човекът
собствената си душа
не би могъл да опознае.
По пътя си Животът
в цветове думите вае.
Само Той ги разчита.
Във вечен диалог
между памет
и сърце вървим,
падаме и ставаме,
любим и мразим,
бъдното творим...
Ще я пазиш чиста,
или омърсиш,
дори продадеш,
това с което си я натоварил,
на поколенията ще предадеш...
Все повече се питаме: -
От къде извират чувствата -
мисълта, сърцето, или душата?
Защо те стават все по-пусти,
а ние – посредници на парата?
Душа и тяло се сблъскват
в своите водещи мирогледи,
но диалозите вече отсъстват -
изстрелът е знака последен...
. . .
Душата –
Бог е заключил
всичките и тайни
в телесната обвивка.
Ще ги отключи,
подредено написани,
когато обителта и постави
под земната покривка...
17 05 2019
© Надежда Борисова Всички права запазени