Izumrudkata (Катя)
290 3762
11.02.2017 г., 0:04 ч.

Заключени врати 

  Поезия
612 1 6

Слънчице ясно изгряло,

изгряло, но облак потули го,

стоеше син пред майка си

и  я пита, говори ù...!

Мале ле, мила майчице,

какво ти толкова направихме,

та ни гониш от бащини двери,

та ни тъй люто проклинаш...

Защо снаха си с омраза попари?

Та вехне моето златно слънчице,

ранено от тежките думи,

тежките думи, от тебе изречени...

Кажи ми каква е тази омраза,

която разяжда сърцето ти...

та ни, майко, наказваш –

наказваш, още проклинаш!

Тогава тъмниятоблак заплака,

заплака ми със сълзи ледени –

та да се слънце покаже,

за да стопли сърцето ù...

Показа се ясно слънце,

показа се, светлина в сърце

да изпрати... Но майка

все така люто проклина

и снаха си с омраза попари!

Сега как прошка да искам!

Като и мене заедно с нея изгони!

Кажи ми и ти как ще живееш!

Аз избирам да бъда щастлив

с моята първа и вечна любов...

Преглъщам болката и смело

продължавам напред,

прегръщам обидата –

а омразата ти, макар и трудно,

трансформирам в любов...

Защото любовта ми завинаги

разчупи оковите на страха

и тайно се надявам, че любовта

ще отключи всички заключени врати!

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Харесва ми!
  • Харесах!
  • Поздравления от мен!
  • Свекърви,опомнете се
    със снахите сдобрете се
    че ви идват старини
    лошо е да сте сами.
    Поздрав!
  • Чета това хубаво стихотворение, написано от теб много сполучливо в стил на народна песен, Катя, и се сещам за нещо което бях фопмулирал преди години:

    "За да се ожени един син, той трябва първо да се разведе с майка си!"

    Поздравление за написаното!
Предложения
: ??:??