IvPif (Мари Пиф)
54 22
21.08.2007 г., 12:16 ч.

ЗАКЛЮЧЕНО 

  Поезия
923 0 7
Заключено...

Сърцето ми заключено остана,
а аз навън стоя...
загубила съм ключа.
Излезе ти,
затвори вътре любовта,
сега сама е...
няма кой да и отключи.

Сърцето ми изсъхва в самота,
как друг да пусна,
щом изгубила съм ключа.
Дори и белите коси на старостта
да забравя не ще ме научат.

Сърцето ми заключено остава
и всеки удар като клетва звучи.
Проклина ме...
че част от тебе още пазя,
че ключът още на врата ти виси.

© Мари Пиф Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • защо най-красивите стихове са тъжни...
  • Много тъжен стих....
    Но много хубав!!!
    Поздрав!
  • Просълзи ме!Поздрав за чудесния стих!!!!
  • Ако си струва човека, намери сили в себе си да се бориш и не да си вземеш ключа, а да вземеш ключа от неговото сърце.Ако не все някъде някой копнее за сърце което да обича така силно и всеотдайно и да превърне мечтите в реалност.Важното е да бъдеш силна и да вървиш напред, пък каквото ще да става!Пожелавам ти щастие!
  • ...да забравя не ще ме научат!Много вярно!
    Браво!!!Поздрав!!!
  • Браво Пифче.Докато ключа на гърдите му виси всичко е наред.Хубав стих.
  • Стана ми тъжно!
    Поздрав!
    Усмихни се!
Предложения
: ??:??