vega666 (Младен Мисана)
1663 14267
17.01.2022 г., 21:27 ч.

Закъснели въпроси 

  Поезия
910 13 12

Кой си? -  се питаш.
Отговор не получаваш.
Има ли смисъл
все така
да продължаваш?
През еднаквостта
монотонен да преминаваш?
Неразбран и от себе си
да оставаш?
По пътека странна се движиш.
Облак те догонва -
в сянката му се укриваш.
Зад гърба на вятъра
завет намираш.
Но и това не ти помага.
Защото пустотата
без цел живее.
Целта себе си не разбира.
Онзи, който се вкопчва
в живота
бързо умира.
Риза съхне най-добре в полето.
Животното се чувства най-добре
в гората.
Залезът пада първо в блатата.
Комари политат към слънцето -
кръвта му изсмукват.
Но това после го разбираш.
След свършилото
началото съзираш.
По мълния кой се катери в небето?
Водата в пясък потъва.
Металът в огън се огъва.
Човекът в пръст се превръща.
Небитието
всичко обгръща.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за хубавото отношение към скромното ми творчество, колеги по перо и приятели. Дълбоко съм трогнат от подкрепата ви, независимо от начина, по който е изразена. В тези трудни времена за оцеляване на човешкия род, когато извънземната инвазия е вече очевиден факт /освен за глухите и слепите/, всяко човешко същество трябва да се радва на доброто отношение проявено към него от друго човешко същество. Защото това е лукс, който едва ли още дълго ще пребъдва. Затова бъдете здрави и бдителни!
  • Много образно!
  • "Само мъдър човек вижда невидимото" само питащият се, търсещият, открива. И благословен е той! Няма закъснели въпроси, защото нищо не е случайно, а си е с точното време. По- важно е, че сме откликнали на Този който ни ги вменява, за да открием себе си и Него. Поздравления
  • Младен, пак влизаш в лабиринта на въпросите!
    Никос Казандзакис не намери отговорите...
    И все пак добре е човек да ги търси!
    Сърдечни поздрави!
  • Не са закъснели. Въпросите идват, когато има база за отговори. И работи мозъкът, а не импулсите и хормоните.
    Навременно умно.
  • "Водата в пясък потъва.
    Металът в огън се огъва.
    Човекът в пръст се превръща.
    Небитието
    всичко обгръща."
    Младен, замислих се, ти винаги караш човек да търси отговори, макар, че в един живот, това не може да се случи! Поздравявам те!
  • Чистилището е като превръзка,
    коята крие грозните ни рани.
    но с хляб в ръка - замеряме се дръзко,
    и никой не желае да го хване!
  • Пълзи спиралата на кръговрата
    от слово змийско, Ева и Адам
    до след безброй години по земята
    въпросът все е с отговор: „Не знам”.
    За Бог, за Цар, за всички разстояния,
    за неразбирането на любов и на омраза,
    за лудостта превърнала се в мания.
    Кой е виновният и кой ще е наказан?

    Благодаря за замислящата поезия.
  • Много богата образност и мъдрост!
    Обичам поезията ти, Младене!
  • "След свършилото началото съзираш." Само мъдър човек вижда невидимото! Прекрасен стих! Поздравления, Младене!
  • "Залезът пада първо в блатата.
    Комари политат към слънцето -
    кръвта му изсмукват"!!!👏
    Запомняща се впечатляваща образност! Замесена с мъдрост!
    Поздравявам те, Младене!😍
  • Твоите "закъснели въпроси" ми прозвучаха като притча за живота, от която всеки може да вземе по нещо за себе си. Винаги ми е била интересна нотката на загадъчност в произведенията ти, Младене! Сърдечно те поздравявам!
Предложения
: ??:??