Дълго ли, любими, чака
както всяка вечер?
Мракът си облича фрака,
отеснял му вече.
А звездите си обличат
нощниците бели.
На момичета приличат,
страшно закъснели.
Закъснях и аз, любими.
Зная, че ме чакаш.
Идвам. И със твойто име
осветявам мрака.
Любовта ни е огнище,
хляб, вода, постеля...
Нищо не ни трябва. Нищо
щом не ни разделя.
© Нина Чилиянска Всички права запазени