Със спомените светли вчера се сбогувах, душата си с надеждата облякох, и тръгнах бавно... любовта, която уж бе моя, изчезна някъде, потъна в мрака... Сърцето плачеше, то търсеше утеха, а този свят бе злобен и безличен, не знаех в този миг какво да сторя, тя, любовта, по принцип си е ничия... Огледах се и там в далечината, от другата страна на тротоара, един човек отчаяно с ръка ми махаше - изпушвайки поредната цигара... Към него приближих се и попитах, защо е сам, защо с ръка ми маха, стъписах се, когато го погледнах, уви, познах във него любовта си... Но беше късно за такава среща, сърцето беше спряло да обича, прегърнах го и тихичко заплаках, понякога съдбата тъй орисва, и връща във живота любовта... Тук сълзите навярно са излишни, когато няма я и обичта... Но... тази закъсняла среща ще запазя, кат спомен скъп, а с нея - обичта, сърцето ще предпазя - да не страда по любовта... несбъдната мечта...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.