15.07.2009 г., 10:52 ч.

Закъсняло... 

  Поезия
531 0 7

Във ръцете си стискам

сетното късче доверие,

посиняло от студ

през горещия юли.

И крепя го едва - като чаша

от крехко стъкло.

А отвъд струи суеверие -

ако падне, ще се счупи на две.

Няма истина...

И мечтите комай -

недохранени птици оклюмали -

не летят,

че пречупени са крилете им.

А зениците, пълни с вина,

за отминали

и несбъднати полети.

За отдавна и ненужни никому думи.

И потънали в прах,

и ненужни на никого спомени.

Само тъжната нощ

е взривила очите ми

във очакване...

За безупречно новия ден,

който с утрото

все по-мъдър се ражда.

И...

отдавна притихнали пориви в

мен остават все пак да горят...

 

 

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??