Помня колко трудно беше да те опозная,
колко трудно бе със теб да се говори,
колко много исках да те притежавам,
да не те споделям с други хора.
Бях наивна, бях незряла
и не знаех с теб какво да правя,
толкова безкрайно съвършен,
уж обичащ само мен.
И опитвах, но грешах,
всяка моя стъпка беше грешна,
толкоз много време пропилях,
за да бъда съвършена.
Съвършенство няма - поне го осъзнах,
но не зная обичал ли си ме мъничко дори,
шансовете наши рано пропилях,
с моите, вечните лъжи.
Аз сега съм друга, коренно различна,
а те няма да ме оцениш.
Щях за теб да бъда всичко,
но избърза и ме замени.
© Няма Начин Всички права запазени