Когато тишината стане дълбока,
а си сам и отлита смеха.
Когато усещаш, че сменил си потока
се носиш напук на скръбта.
Потърси си тогава една нова насока,
вдигни ти високо глава.
Спомни си че тя е коварно жестока,
но така е устроен света.
А тя вече е толкова стара,
колкото свят, може би два.
Поука ни дава, а може поквара,
но среща сърца със сърца. ...