ЗАЛЕДЕНИ ЧАСОВЕ
Замина младостта с последен влак.
Чакам кораби с алени платна.
Есента дошла е на моя праг,
а дните ми издигнаха стена.
Мечтите събрах разпилени.
От болка оглуша света ми.
Замерват ме часове заледени.
Венец ми изплитат от тръни...
© Мимо Николов Всички права запазени