Стоя на малкото прозорче,
към небето ведър поглед отправям,
залезът захласнато поглеждам,
а той в други светове ме отвежда.
Цветната му гама се сля,
и мен с своите лъчи обля,
с лавина от светлина заля,
и ме върна пак на планетата земя.
Разходката чудна няма да забравя,
но това не значи, че на някой ще я разправя,
просто се загледайте в залеза прекрасен
и ще минете по пътя ясен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация