28.11.2009 г., 20:51 ч.
*Залез коприна*
843
0
1
Когато от изгрева става коприна
и от двете топли ръце се напиваш.
Когато отмиват се времеви пояси
и с индиго жажда момента попиваш.
Когато се правиш, че няма те
и се бориш поголовно с портрета си,
и с чувство на слабост повтаряш си:
- За любовта се презирам „проклет да си”.
Кога проумях, че ме караш да сричам
и ума си в заучени мостри да снимам?
Презра ли се, или пък намразя, отбивам се,
с духа си те викам - пак да те имам. ...
и от двете топли ръце се напиваш.
Когато отмиват се времеви пояси
и с индиго жажда момента попиваш.
Когато се правиш, че няма те
и се бориш поголовно с портрета си,
и с чувство на слабост повтаряш си:
- За любовта се презирам „проклет да си”.
Кога проумях, че ме караш да сричам
и ума си в заучени мостри да снимам?
Презра ли се, или пък намразя, отбивам се,
с духа си те викам - пак да те имам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мир Всички права запазени
Предложения
-
-
Накъде с този дъжд във косите С това лято което крещи И прелива от блузката скрито В този ден, в тоз...
-
Отивам си. Затоплих те за малко. Отвън ме чака есенният дъжд. Откраднах си искрица. И запалих дома т...
-
Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
