25.08.2023 г., 6:24 ч.

Залезен смях 

  Поезия » Любовна
417 8 10

Смях се. А много болеше.

Скърцах със зъби наум.

Привечер силно валеше.

Денем горещия друм

 

хващах. Залитах, примирах,

но не поглеждах назад.

Че те обичам презирах,

борех нрава си чепат.

 

Смях се. Повярвах на думи.

Думи, пробили стени.

Зидовете помежду ни

и ровове отстрани.

 

Скочих. Не нося на болка.

С рой пеперуди се слях.

В почетната обиколка

пърхах, но знам, полетях.

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех,приятел- нощен гост наминал,
    мила дума на писмо оставил.
    Слънчице, не чакай догодина
    нова среща тук да си направим.
    💛💚💙💜💖
  • Ето, че е силна героинята ти, Светле! Щом полетява, значи е поумняла! А това за "Аз" формата или от първо лице, е много, много по- убедителна в предаване на събития и чувства! Затова тъжните произведения са много стойностни.
  • Благодаря ти от все сърце, Мария! 💟 Скоро прочетох тук, че аз-формата не е много добре приета в лириката, но като се развълнувам от някоя тежка рана, това се получава.
  • Съпреживях... Заболя ме... Прегръщам те...❤️😘
  • Благодаря, Niki ! Твори с вдъхновение!
  • Много е красиво, Светулче!
  • Приемете искреното ми уважение за присъствието ви тук.
  • Градация на силни чувства и още по-силна поанта! Поздравления за стиха!
  • Силен и красив стих!
  • Трудно ми е да коментирамТолкова наситена с емоционални фрагменти поезия!
    Безупречен ритъм и рими, които зареждат с напрежение читателя така, че се опитах да осмисля в няколко препрочита всеки стих от заглавието до убийствената поанта на този неутешим залез...
    Поздравления,Светла!
Предложения
: ??:??