Залези
Четиридесет и четири залеза видях.
Баобабите се бяха вплели в мен.
И всеки корен носеше тъга,
изскубвах ги и пращах надалеко.
Утринта почистих и вулканите,
че човек никога не знае,
какво му готви битието...
И за пореден път се молех на Небето!
Мирът в деня ми да остави.
Не ми се срещат днес лисици.
Дали ще мога да я опитомя?
А тя, приближаваше ме тихо,
стъпките и снощи чух в нощта.
Водеха към кладенец пустинен,
отдето блика живата вода.
Придума ме! Ще отпия от водата
и през пустинята ще я опитомя.
А после...
Приседнали до розата на Принца...
И от аромата ѝ омаен. От болка? Не!
От радост да поплачем!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Всички права запазени