Залезно
На фона на залязващото слънце
рисувам знойно лято... и сърца.
Дано да виждаш скритото послание
в боите на паното ми... И любовта.
Но не онази, пятата с китарите
и не писателската благодатна муза,
а чакащата, зъзнеща по гарите,
която в слизащите се препъва гузно.
И не онази, дето се преструва
на силна, жива, топла и красива,
а всъщност гние и блата сънува.
И бавно, безнаказано убива.
Че всеки може да откъсне цвете
и всеки може да "свали" звездите,
но колко пазят в ласкавите шепи
един съдбовен допир! И се питам
защо условностите "ако", "ама"
и недоверието, впримчващо душите,
чертаят пътя, лъскаво-измамен?
Това не са ли "чувства", но превити.
Кому са нужни? Празното "обичам"
лети в небето и щастливо грачи.
Какво е щастието? То е лично,
по-лична е любовната тъга обаче!
Познах и двете, радост - болка,
едва когато срещнах щедростта ти.
Какво ти дадох? Колко-толкова...
Прости! Света получих. Без остатък.
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Няма ми го коментара...
И аз си бях харесала нещо специално от стиха, макар, че целият стих е чудесен!
Поздрави! -
Кому са нужни? Празното "обичам"
лети в небето и щастливо грачи.
Какво е щастието? То е лично,
по-лична е любовната тъга обаче!
Дори само това е достатъчно! Браво! -
!
-
Ама чудничко е това!
-
Чудесни две поредни стихотворения! В предишното е висшата отдаденост на една жена, а тук... тук нещата са по-сложни, но също толкова ценни...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
по-лична е любовната тъга обаче!
Доообре