Залезът в небето
се разлива,
изплита тънка мрежа
над полята.
Слънчеви петна гонят се
по покрива,
игриво се закачат
със къщята.
Дърветата докосват се
със клони,
любов шептят си
младите листа.
Песни из короните
се ронят,
песни на самотна
лястовица.
Звуците покапват тъй
дъждовно
и прегръщат залезната
светлина.
Красиво сливат се
в простора
и от тях се ражда
Самота.
© Истинска Всички права запазени