Залезът пое боите от дъгата
и почна да рисува
Нощта обагри
цялата в червено
сложи и крила
да може да лудува
прати я в душевните килии
където пише "забранено"
Синьото насити с черно
постави му звездите
ветрове с напевен шепот
тайно омагьоса
на влюбени по мокър пясък
тръгна по следите
към Небето им издигна
стълба от Ефир, блестяща, златокоса.
Настигна ги
с гаснещия хоризонт им се усмихна
проблясна със зелено
в дълбините морски
с Времето нетърпеливо
забързано си тръгна
а влюбените си вървяха
усмихнати и боси.
Юли, 2016 г
Х. Димитър, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени