17.05.2009 г., 12:51 ч.

Залезът и зората 

  Поезия
1071 0 2
Спри! Изчакай ме!
Не ми обръщай гръб!
Знам, за теб всичко свърши.
Все едно!
Почакай!
Дай ми минута!
Не... Не продължавай!
Минутата е много,
дай ми секунда!
Моля те!
Толкова време чаках тази среща!
Не ме подминавай!
Виж! Искам само миг!
Не е много!
Изчакай ме!
Трябва да ти разкажа нещо!
Не ме гледай с този поглед - сякаш не ме познаваш!
Една история, кратка и истинска!
Благодаря ти... Спря се!
Става дума за Залеза и Зората!
Много приличат на нас!
Знаеш ли?! И те са се обичали някога!
Също както ние двамата!
И те са разделени!
Неземна сила е застанала между тях!
Не, не ми объщай гръб! Почакай!
Всеки ден са заставали на границата,
за да се докснат за миг.
Когато Залезът се скривал,
Зората се показвала с нетърпение!
Не успели ни веднъж да се докоснат!
Добре... Продължавай! Не се обръщай...  Върви!
Аз всеки ден гасна... Залязвам!
Това не го чу... Съжалявам!
Точно когато открих как да победим "границата"!
Сбогом... Обичам те...
Знам, това отекна в ушите ти...
Не се обръщай...
Не давай празни надежди...
Време е да залязвам...
Отново ще те чакам утре..
Обичам те...

 

© Пацо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??