Часовникът отброява последната минута,

в очите му щастие бликаше, аз видях,

но в моите спомени бликаха

сълзите, едвам удържах!

Светлините прекрасни пред мен блестяха,

от хората надежди строяха,

той беше ме гушнал напук на студа,

а беше отпусната мойта глава!

Преди много години в просторите сини

на тази дата с тебе бях и нямаше по-щастлива,

не мислех, че ще си тръгнеш ти,

не знаех, че са без бъдеще моите мечти!

Очите ми на нея се спряха в прегръдките на друг

бе тя,

целуваха се, щастливи бяха

под падащата ферийна заря!

И стана дванадесет, всички щуряха,

приветстваха новата година,

забравили старите грижи.

Той ме целуна, аз не отвърнах, ридаеха моите очи!

Звучеше химнът и аз пеех, крещеше мойта душа,

че тебе те няма, замина в чужбина,

а преди това ме остави сама,

бях те изпратила в ъгъла скрита,

последният миг не ми бе подарен,

ти без свян бе дарил го на друга,

а болката тлееше в мен!

Отново я погледнах , видях я

да пие от неговите устни пенливата течност,

размина ме със  "за много години,

шампанско пийни си", нямаше капка човечност!

Сърцето ми със теб си замина, изпратих те,

отдавна в ъгъла не смеех да дойда,

крадях си всеки ценен миг, за малко

се върна, аз си отидох, избягах

от твоя лик!

Ти пак бе  с нея, не знаеше, че лъже те тя,

аз на други без да ги искам

милиони пъти отдадох се, крадях си

за малко любовта!

На площада хората се смееха,

вихреха се хора, а аз пеех, ли пеех...

Мислех за тебе в нощта, а той без да подозира,

помисли си, че студът разплаква мойте очи,

а не знае, че причината бе ти!

Посрещнах новата година като предишните без тебе,

не беше ми добре, не я приветствах със добре дошла,

не се усмихнах и насила като всяка друга тя ще носи само тъга!