„Залезът падна... Спиш ли?"
Стефан Цанев
ЗАЛЕЗЪТ ПАДНА...
Настръхнал, отчаян и дързък.
Залезът...
Настръхнал от очакване,
неволно потреперваше,
а острите му, жадни ириси
проблясваха във мрака.
Отчаян до полуда,
страшен,
той падна на колене.
И беше дързък, дързък
... като теб.
Събудих се... Ти
прекрачваше прага
на моята стая.
© Радост Станчева Всички права запазени