Залог
Когато си на кръстопът и много те боли,
когато в тиня дави се душата,
когато ти е тъжно и твоето чело гори,
вземи писмата ми, седни и бавно ги чети.
Ще бъда там, но само мойта сянка,
ще чуеш моя шепот как пламти.
И ще превърна болката ти в сладка дрямка,
Тъгата в миг ще се изпепели.
Ще седна тихичко до тебе
и нежно ще се слея с твойта тишина,
а после тихичко ще ти попея,
една прекрасна песничка за любовта.
С любов тъгата ти ще я обгърна,
ще стопля твоето измъчено сърце.
И радостта ти - ще я върна,
с порива на мъничко дете.
© Марин Донев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления, много е добро! "Има ли мисъл, има ли чувство, само така се създава изкуство"!!!
-
Нежен и красив стих!Поздрав!
-
Красиво стихотворение,преливащо от нежност и любов...
Поздрав!Много ми харесва! -
"И ще превърна болката ти в сладка дрямка,
Тъгата в миг ще се изпепели."
И аз имам нужда от това.Много ми харесва ,сякаш за мен е писан този стих!
Отново поздравления!
-
Просто супер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ще стопля твоето измъчено сърце.
И радостта ти пак(аз) ще върна,
с наивността на мъничко дете.
Марио, спря ли да пишеш,отдавна не си публикувал...