Как в тъмнината
да се бориш за нечий живот,
когато надеждата е сляпа,
а изходът е изкоп по-дълбок?
Трябва да си много жилав,
да дишаш на инат,
както мръзналите вишни
се борят да цъфтят.
Трябва, но дали ще можеш
сам да издържиш?
Само ако и душата си заложиш,
може би съдбата ще смилиш ...
Залагай смело,
душата не търпи гаснещи надежди!
Виж, вишните са вече бели,
претръпнали и толкоз нежни ...
© Валентин Василев Всички права запазени