16.05.2007 г., 9:49 ч.

Залят от тъмнината 

  Поезия
651 0 1
Дълбоко в море от самота,
залят от всичката тъмнина,
невиждащ добротата,
кланящ се само на злината.
Обвит в ледена обвивка,
гледайки мъглата и тъмнината,
спускащи се над земята.
Черна нощ бе това,
за пореден път ме е страх да заспя,
за да не сънувам,
за да не се страхувам.
Един вечно повтарящ се кошмар,
кошмар злокобен, сън любовен.
Сълза на вятъра, това ще е то,
нищо друго не би било.
Щом остана ми само сълзата
и нищо друго на земята,
то тогава аз разбирам,
че каквото и да правя,
аз винаги умирам.
Умирам да съм с теб,
умирам заради теб,
но не защото си красива,
но не защото си добра,
но не защото ти си
просто перфектната жена,
 а изцяло заради това,
че не мога да заспя без теб в ноща.
 Без твойта милувка,
без твойта целувка,
просто без твоя аромат
си оставам единак.
Едничък на целия свят,
заобиколен от демоните пак,
чувствам самотата,
тъгата и студа във сърцата.
Студът, изгарящ мойта душа,
оставящ само някаква кухина.
Кухина или просто черупка  - не знам,
но със сигурност мога да кажа това,
животът свършва без любовта.

© Венци Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??