valqka (Валентин Василев)
515 2124
27.01.2020 г., 7:41 ч.

Залъгалката "надежда" 

  Поезия
724 0 5

 

 

 

 

Прихлупен под капака на мъглата
бродя в сивия си ден,
търся на надеждата следата,
която бе някога пред мен.
Въртя нанизани на шиш
любови, разорения,
реномета и престиж,
безводия, епидемии,
радости и скърби,
дъги от пожарища
и хапчета в оредели зъби ...
Надеждата нима бе сляпа
или нямах тези сетива
да разбера - надежди няма,
ако не си на лъка тетива,
да се прицелваш и да стреляш
в мъглата на своята съдба ...
Каква следа да търся,
тя, надеждата е мираж
с който се залъгваш,
че не подлежиш на демонтаж ...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Успех! Аз моята я намерих и върнах. Вече я пазя старателно.
  • Запасил съм се със свещи! Търся, Марги!
  • Вал, страшно е, когато и тя си отиде! Намери я!
  • Уау! В десятката! Това се казва единомислие! В срещата с бента на надеждата, разплиска се душата ми, тръпки ме полазиха! Благодаря сърдечно, Марги!
  • Къде се дяна туй богатство?

    Тез аромати?! Тез цветя!

    Остана празно туй пространство,

    когато си отиде Тя!

    Кога и как, със тихи стъпки,

    напусна моя малък мир...

    По кожата ми лазят тръпки!

    Душевна пустота и мъка, останали са от подир!

    Аз малко късно забелязах,

    че вече си е отишла.

    Бързах да живея и не знаех

    каква щастливка съм била.

    Сега надеждата я няма.

    Оставила ме е сама.

    Кажете ми: Какво да правя?

    Тъй пусто е без нея у дома!

    © Маргарита Ангелова Всички права запазени

    Докладвай нередност

     Добави в "Любими"


    .
Предложения
: ??:??