Залюби мен, жената дива
с луда кръв и горда сила.
Обикна горска самодива
очи звезди, коси от свила.
След мен и в огъня вървя,
пристъпи бос в жарава.
Изгарящ в страст разцъфтя,
тази болка си заслужава.
Сега смирена и спокойна,
отдавна бури не създавам.
Гласът е тих, с песен пойна
изгрева и залеза ти огласявам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация