Заменен

29.09.2009 г., 17:53 ч.

Поезия

970 0 2

Вчера сам под дъжда вървях,
видях случайно твоето лице,
спрях да те погледам и онемях,
защото галеха го чужди ръце.

Вцепених се и затворих очи,
и една стара рана започна да боли,
при спомена за онези красиви дни,
когато обичах аз, обичаше и ти.

Отворих очи, във вас се взрях,
ти погледна ме, сякаш виновна,
извика ме, обърнах се, не спрях,
разбрах, че любовта била е лъжовна.

Дъждът по-силно ме валеше
и осъзнах, че на самотата ще съм в плен,
и гласът на капките ехтеше -
казваха: "Ти си никой, ти си заменен".

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

osviencim

2009-11-27T23:59:54+02:00

споко бее друга ще доиде няма да вали само ще цъфти хех=)
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-09-29T18:54:49+03:00

Недей унива - това е другото лице на Любовта!