Какво пък?! Връщам ви ключа.
(железния, не този за сърцето)
Няма вече да мълча!
Калинките събирам (в чувал),
нарамвам и щурец - заспал.
Тръгвам в шест за Сенегал.
И сам се чудя на ума си.
Гладен бил, консерви ял,
търпял глупак, нахáл,
все чакал празник, бал,
години радост не видял.
А той ме чакал!
Моят Сенегал!
© Хари Спасов Всички права запазени