Чуваш ли? Птиците пеят за тебе!
И цветята за тебе цъфтят!
Облаците рисуват отново
твоето тяло и тихо шептят...

За надежда, лекота и за щастие,
за нежни целувки във утрото,
сякаш събират се частите,
на нещо, което изглежда по-цяло!

И зная частиците сами са достатъчни,
но заедно правят нещо голямо!
Защото сами са индивидуални остатъци,
но заедно създават Вселена!

И виждам безкрая в очите ти,
в диханието твое съзирам мечтите,
водопад красив са косите ти,
напомнящи тихо за рая!...

И слушам блажено аз птиците,
замечтан, загледан в безкрая,
рисува времето скиците,
на нещо красиво, аз зная!