Замислих се
за универсалния език -
този на науката.
Заговориш ли на него,
непременно ще усетиш
великата глупост
на всяко самомнение.
Засричаш ли го възхитен,
същински първолак
от майчина усмивка окрилен,
с всекиго би се разбирал,
а неизвестното,
лист по лист,
с възторг би разкривал,
далеч от властимащите,
от фанатиците на светлинни години,
под ръка с любимото съмнение
и, все пак, готов за поклонение –
пред трепета на разума,
развихрящ въображението,
пред въображението,
окрилящо разума…
Замислих се
за вълшебството
на физиката,
математиката,
астрономията…
И най-сетне
почувствах
себе си
щастлива.
© Росица Танчева Всички права запазени
Поздрав!