С Ана днес се запознах,
Но че е принцеса не разбрах,
Вълци ни нападнаха в гората,
И падна в пропастта шейната.
Олаф срещнахме тогаз,
И го харесахме за в час,
Той за лятото ни песен пя,
Това не беше на шега.
Но аз ще му разкрия знам,
Че за лятото е той голям,
И на слънце щом застане,
Много мъничък ще стане.
Дворец от лед съзряхме
И с Елза се видяхме,
Но тя уплаши се уви,
И ни изгони пак сами.
Ана с кичур във косата - бяла,
И съвсем премаляла,
Трябваше да заведа
При специалистите по любовта.
А дядо Папи тайна ни разкри,
Че любовта ще я спаси.
За това на принц Ханс я поверих,
И веднага се покрих.
Но когато буря се зададе,
Със Свен се върнахме назаде,
Осъзнах че я обичам,
И взех по-силно аз да тичам.
В миг съзрях я във мъгла,
Да защитава своята сестра,
И разбрах, че любовта спасява,
Този който безрезервно се отдава!
© Екатерина Николова Всички права запазени