Geriuhi (Гергана Иванова)
55 35
17.07.2008 г., 11:05 ч.

Замък на щастието 

  Поезия » Любовна
663 0 4
 

Човека любим когато загубя,

се чувствам тъй малка и жалка,

и няма надежда в друг да се влюбя,

в очите изгасва игривия пламък.

Сърцето човешко така е създадено

и дълго за Него скърби.

Безсилно се бори с последният спомен,

когато жестоко ме Той нарани.

 

Изтривам го, после го връщам,

обичам го, мразя, крещя,

а после в сълза го превръщам,

от собствения си ад да се спася.

Но в тъгата любовта си остава.

Живее във мен - не залязва,

искрицата надежда открадва,

споменът тъжен и сив.

 

Обичам любовната мъка.

На глътки  отпивам от нея.

Изграждам отново аз замъка

на щастието и в него живея!

 

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво , но недей тъгува ! Животът е пред теб - за теб ще изградят замък , в който да си много щастлива ! Пожелавам ти го !
  • "Изграждам отново аз замъка
    на щастието и в него живея!"
    Много силно...

  • много е красиво! поздравчета от мен!!!!
  • Не губи надежда, ще се влюбиш отново!Неочаквано!Не позволявай в очите ти да "изгасва игривия пламък"!Хубав стих!Браво!!!
Предложения
: ??:??