Замък от мечти
Построих си замък от мечти.
Направих му стени от младост.
Вратата оковах в усмивки.
Вградих в прозорците аз радост.
В градината посадих люляк
със цвят на теменужен блян.
Направих от бръшляна люлка.
Кокичета звънтяха там.
Живях щастливо в моя замък от усмивки.
Живях щастливо ден след ден.
И нийде в мене нямаше преструвки,
че всичко туй не е за мен.
Внезапно в мрачен ден обаче
дочух ужасна новина.
Вилнеел ураган от злоба.
Разруха сеел из света.
Достигна и до моя замък от усмивки.
С човешката си злоба той го разруши.
И любовта ми не успя да ме обгърне цяла,
със сетни сили тя да ме спаси.
И сега го няма моят замък от усмивки.
Любовта ми цялата е срината на прах.
Но зная, някой от прахта ще ме повдигне -
няма туй да бъде моят крах.
© Люляк Всички права запазени