Замък от пясък -
затворила си ме там,
затъмнила си прозорците -
нищо не виждам.
Сляп съм.
Но имам теб -
богат съм.
Трябва да изстрадам любовта си.
Но какво пък, щом те обичам -
ще страдам.
Ще чакам замъкът
сам да се срути.
Тогава
ще прогледна.
Ще разбера
какво съм нямал
и ще те пусна.
© Любомира Всички права запазени