Затворил съм във мидена черупка
едно обичащо сърце,
че пари след поредна несполука
да гледам женското лице.
А вътре газят ме копнежи,
прогонват често моя сън:
Кога ще стъпя на манежа?
Ще чуя ли любовен звън?
Че твърде често подминавам
случайните, но ведри срещи.
Угасям. В себе си оставям
единствено душевните си свещи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация