Запази любовта си за мен,
всеки ден тъй различно ухае.
Мек и нежен, пороят нехае,
че сърцето ми вече е в плен.
Не пилей любовта си, поспри.
Този танц от безброй аромати
носи чувства, за теб непознати...
А сърцето ми тихо гори...
Забрави за магията вън,
не усещаш ли тази във мен?
Да, навярно и ти си смутен
да дочуеш любовния звън.
Затова не пилей любовта.
Запази я за мене, поспри.
Дай ми огъня в твойте очи
и вземи този в мойта душа.
© Стефка Крушарова Всички права запазени