Запази ми този прощален момент,
когато необятно и тихо си тръгваш.
Не, аз не те спирам, не искам до мен
да останеш единствено само от мъка,
от туй, че утре ще страдам без теб.
(Всяка раздяла е трудна и тежка)
Но ако имам сили и малко късмет,
ще преминеш като стара болежка.
И само белег наместо тежката рана
ще зее в душата ми – призрачен храм.
Боли сега, затуй, че тебе те няма,
но с мене щеше да бъдеш още по-сам. ...