Записвам те в червения тефтер.
Ще препрочитам само твойто сбогом.
Обичам изречеш ли, си ми чер.
По-черен от усмивка мимоходом.
От истините в твоите шеги
студът облъхна аурата ми тиха.
От близки и сърдечни ме лиши,
останаха ми още два-три стиха.
Учуден си, не вехна и сълзи
не ме задавят, не кървя ранена.
Невзета , обичта ми се присви,
мъждука огледално отразена.