...Заплаках...
Заплаках, когато те видях пред мен, и не знам защо
почувствах пеперуди да пърхат в мечтите ми...
Затичах се със всички сили и въздишки, може би
за да видя дали ще ме хванеш нежно и неизбежно,
и видях, че ме хващаш за ръце и ме вдигаш както винаги,
тогава почувствах как света ми се преобръща и преражда
тогава почувствах всичко, което може да се изпита и преживява
и се засмях нервно, за да не разбереш радостта, която причини ми!
Но запях тогава за преструвките, за да си призная все някога,
че само в теб мога да бъда себе си и че не искам да си далеч от мене.
Сега вече знам, защо заплаках, просто бях глупачка, не можех да разбера, ...