Заплакала е гората
за своето бяло килимче,
от вятърко изтъкано
с прежда от шарени облаци,
за своите преспи-пантофки
и нежни снежинки-герданчета...
А първа тя написа
писмо до дядо Коледа
на листи от листопади,
по лунни лъчи го изпрати,
а той за нея забрави.
Заплакала е гората
гола, ранена и жадна,
че й косите отрязаха
с нахални, остри брадви,
реките-ръце й вързаха,
очите-езера размътиха
и я разлюбиха...
Заплакала е гората...
http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/27/W_i3mkciz8M
© Веселка Стойнева Всички права запазени
Дано брадвите да останат в миналото и гората отново да се засмее,
волно и щастливо да запее песен за преродена красота...
Поздрави за прекрасния стих! БЪДИ!