Stalev_ (Георгиос)
31 41
2.04.2012 г., 12:09 ч.

Заплата 

  Поезия » Хумористична
1517 0 9

 

                              „Жената е човешко същество, което се облича, дърдори и се съблича.“ — Волтер

 

Днес прибрах се със заплата,

а жена ми очи мята,

хитро гледа и ми рече:

„Ох, не мога, стига вече,

виж ме, аз съм почти гола,

я води ме ти във Мола!”

Искам нови дрешки, Ваньо,

всичките ми са от лани,

ти си мой спасител, ангел,

искам нови дънки „Wrangler”;

блузка искам „Benetton”,

за да бъда във синхрон;

маратонки висок клас

ще ми купиш – „Adidas”;

искам и бельо, парфюм,

ммм…имам нещо аз наум!”

„Виж сега, „добра” ми жено,

чуй добре ме, моя Пено,

с моята заплатка малка-

да не кажа даже жалка,

ще платя водата, тока,

санировката на блока,

кабел, телефон и заем,

месечен студентски наем;

със ремонта на колата

ще остана без заплата –

моите добри другари

ми услужиха с цигари!

Забрави сега за „Мола”,

нито си пък чисто гола,

скоро бяхме във „Миш- Маш”а-

магазин за богаташи –

там подбра си стока харна

и направо си се барна!

Имаш жартиери, прашки,

ще ги дръпна аз юнашки

и което ти е наум,

ще го свършим без парфюм.

Стига тез очи ти мята,

хайде бързо във кревата!”

 

Моля, феминистките да бъдат снизходителни към Ваньо! – авторът.

 

 

 "Очи към себе си!"- 2012г.

© Георгиос Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??