Започни да ме забравяш!
Успявам, ето виждаш ли? Бях прав!
Елегантно се забравяме. По план.
Благодарение на жлъчния ми нрав,
опорочих любовният ни блян...
Или пък може би заради тебе,
защото ме обичаш предпазливо!
Делиш ме на остатъци от време,
в което ме крадеш щастливо...
Не искам да съм втората цигулка!
(Макар да съм солиста на сърцето ти)
Не вярвам във магията на чудото,
освен да те докосвам със ръце...
Не вярвам! Ти разбираш ли? Не вярвам!
Не искам и не мога да приема,
че някой друг ще ти се радва,
и щастието наше ще отнемеш...
Защо ли? От робуване и страх.
От глупави несгоди и причини.
Нима да бъдеш с мен е грях?
(Аз няма да живея сто години.)
Така, че започни да ме забравяш!
Не си ми нужна в нечия прегръдка!
Щом в моята не можеш да останеш,
отпивай от горчилката... на глътки...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ето какво прави любовта... за да ти разкрие тайните на сърцето и силата на поезията!
-
По-добре така, отколкото нещастни в любовта!
-
Хубаво!
-
Прекрасно е, осъзнаеснето е освобождаване. Мн добре си го казал - на пърео място в сърцето, втора цигулка в живота, нещо не върви
-
Толкова емоционални и тъжни стихове. Развалят ми настроението, но много ми харесват !
-
Музата ти се блъска в две крайности... стиха е много добър, но пък гневното отмъстително чувство... не и го пожелавам
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
