Най-незабравимото време -
то остава, моя тъжна любов!
Надделяло над стремглавото бреме,
в магнита на спомена с вечен обков.
Щастлив съм, когато сме двама,
в усмивката твоя вплел шепа мечти.
Този свят, болно охранен от драми,
към хоризонтите черни лети.
Аз и ти сме самотни избраници
върху сала спасителен в океана му сив.
Двама случайно открили се странници,
без континент, насред морската шир. ...