Със пръст по запотеното стъкло
на тебе пиша, тайнствена любима,
предсмъртно моето писмо -
обяснение в любов през зима.
Посвещавам ти последната поема
в акомпанимента на китарен звън.
Така щастлив и кротък аз ще взема
в прегръдка здрава вечен сън.
Със пръст по запотеното стъкло
оставям телеграма малотрайна -
едно-единствено писмо,
което нивга няма ти да видиш.
© Михаил Лазаров Всички права запазени