31.03.2011 г., 22:39 ч.

Запотено стъкло 

  Поезия » Любовна
793 0 4

Със пръст по запотеното стъкло
на тебе пиша, тайнствена любима,
предсмъртно моето писмо -
обяснение в любов през зима.

Посвещавам ти последната поема
в акомпанимента на китарен звън.
Така щастлив и кротък аз ще взема
в прегръдка здрава вечен сън.

Със пръст по запотеното стъкло
оставям телеграма малотрайна -
едно-единствено писмо,
което нивга няма ти да видиш.

© Михаил Лазаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не го редактирай.
  • написано със сърцето...
    но не е предсмъртно писмо, Мартин...
    а поредното писмо за любимата..

    Със пръст по запотеното стъкло
    на тебе пиша, тайнствена любима,
    поредното мое сърдечно писмо -
    обяснение в любов през зима.

    На тебе посвещавам моя влюбен стих
    в акомпанимента на китарен звън.
    Така щастлив съм в този тръпен миг
    в прегръдка здрава на любовен сън.

    Със пръст по запотеното стъкло
    оставям телеграма малотрайна -
    една топла изповед - за теб писмо,
    което няма да видиш ти никога, мила.

    харесва ми...сърдечно...
  • На мен пък ми харесва! Поздрав, Мартин!
  • Казват на раздялата малка смърт, затова тук смъртта се явява една метафора, а не физическа загуба.Лирическият герой се сбогува с любимата, откъдето идва и това "предсмъртно" писмо.
    Тази писанка наистина подлежи на редакция.В интерес на истината това е втори вариант на "Запотено стъкло" , а след време (в процес на съзряване) се надявам да има и трета завършена разработка, която може да се доближи до поезията.
    Благодаря ви за откровението!
Предложения
: ??:??