Искаш свобода и ставам излишен,
говориш на инат за нашата раздяла,
за живота си необвързан, предишен,
а всъщност каква е истината цяла?
След мен, когато вратата затвориш,
вслушваш ли се в моите стъпки,
или продължаваш с мен да спориш,
без усещане за любовни тръпки.
Животът ми е частица от твоята душа,
без която да живея не се научих,
любовта ни трябва сам да разруша,
такава заповед от теб получих.
© Никица Христов Всички права запазени