(Посветено на най-малките пианисти в моя клас)

...

Те са малки,
но с големи и добри сърца,
често разказват за някоя, своя, смела мечта.
Слушат с внимание,
гледат в послушание,
крачат бавно, но славно,
стъпка по стъпка
в музикалната тръпка.
Ноти - трудно разпознават,
кълчат пръсти,  не се предават,
броят времената в такта...
Чудя се на факта -
каква е тая памет "велика", 
готови - за концертната "лига"?!
От артистизъм го докарват,
стойка, поглед, дъх - ръка,
не мигат, парят им очите...
Какво, изобщо гледат щом не ги отчитат - на петолиние чертите?!
Симона, Валето, Никол, Екрем и Ваня -
на тях сихът се посвещава:
"От как дойдохте в моя клас, 
денят ми живна с вас!
Родени сте за сцена, 
но дайте да се разберем -
първо нотите да понаучим,
после плодовете да берем!"...
Те са малки, но сърцата им - големи,
изискват свят - добър и чист около тях,
превръщат приказките си в поеми,
сияещ детски лик в невинен смях...

                          Кр.Генева