Вървя забързана по мокрите паважи,
загледана в кристалните води.
Учудена, че грейва слънце в небето
и че една целувка стопли нашите души.
Студът изплъзва се от тъмнината,
задушила малкото ми сърчице.
А в него има много, много...
което може да ти даде.
Но още е уплашено, сковано,
невярващо в любовта.
Не желаещо да бъде пак свряно
в тъмния ъгъл на чужда вина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация