borislava88 (Борислава Найденова)
15 13
16.01.2008 г., 19:28 ч.

Заради хорската завист 

  Поезия
957 0 4
 

Заради хорската завист

 

Когато залезът притисне хоризонта

и лунните лъчи пристигнат в моя свят,

споменът за тебе бавно слиза в коридора,

а той от черните ми сълзи е облят.

 

Като топъл дъжд погалва мойто тяло,

ръцете ми със хиляди игли боде,

напомня за единното ни цяло

изгубено - не знам и аз къде.

 

Мечтите общи някъде потули,

създадени със толкова надежда,

а сега сърцето бие някък тихо -

болката злокобно го изцежда.

 

Лудото сърце на някой влюбен

как лесно може да угасне

с една единствена безцелна ярост,

проблясваща в очите чужди ясно.   

© Борислава Найденова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??